опра

вж. опирам

* * *

опра̀,

опѝрам гл.

1. (възправям, подпирам) rest, set, lean, prop up (на against); \опра гръб о врата/стена put/set/rest o.’s back against a door/a wall; \опра с крака press o.’s feet against;

2. (достигам до) touch; (до нещо твърдо) strike;

\опра се 1. (облягам се) lean (against, on); \опра се на оръжието си rest on o.’s arms; \опра се о steady o.s. against;

2. (осланям се, разчитам) rely, depend, lean (on), fall back (on);

3. (съпротивлявам се) stand up (to), make o.’s stand (against); jib, stick, boggle (at); \опра се здравата на make a firm stand against; работата ми се опря it proved to be a sticky job, it proved to be uphill work; • ако опре до молба if I’m reduced to begging favour; \опра до fall back on; come to, be reduced to; \опра на камък strike a snag; ще опра до него I’ll fall back on him.

* * *

вж. опирам°